Зима и пролет
Резитбата определя реколтата още преди първия лист. През пролетта следим пъпкуването и връзваме лозите една по една.
Нашите лозя
МястотоКъдето времето
Където времето
се забавя
Край село Флорентин, на самия бряг на величествения Дунав, природата е създала едно от онези редки места, в които времето сякаш се забавя.
Реката се плъзга тихо по своя път, а слънцето облива бреговете с топла светлина, която кара лозите да заблестят като изумруди в следобедния зной. Въздухът ухае на треви, на влажна земя и на грозде, което узрява под грижата на слънцето и човешките ръце.
Над половината от землището на Флорентин е заето от лозя. Сред масивите се издига връх Бачово — 216 метра, най-високата точка на селото. Почвите по поречието на Дунав са наносни, песъчливи и богати на минерали, а близостта на реката смекчава температурните крайности и удължава вегетацията — гроздето узрява бавно и запазва свежестта си.
Новоселска гъмза
Лози на собствен корен
Гъмзата, която отглеждаме, е Новоселска гъмза — местна популация на сорта, характерна за землищата на Флорентин, Винарово и Неговановци. Тези лозя са на собствен корен, нефилоксерирани.
В края на XIX век филоксерата унищожава почти всички европейски лозя и оттогава световното лозарство се основава на присаждане върху американски подложки. Масивите, оцелели на собствен корен, са рядкост — и дават вино с по-пряка връзка към почвата.
Годината в лозето
Четири сезона грижа
Лято
Прореждаме листата и гроздовете, за да стигне слънцето до всеки грозд и лозата да даде по-малко, но по-добро.
Есен
Беритбата е ръчна, с подбор на гроздовете още в лозето. Оттук до избата има само няколко минути път.
Виното, което идва от тези лозя
Три сорта, отгледани на едно място и превърнати във вино на няколко крачки от него.
